Психология, педагогика и социология
Добро утро, Приятели!
Приятелят ни freeoldmen ми е нещо "ядосан" и е "насъскал" с/у мен евентуална нова
Приятелка - веганка!
Но той не знае, че от вчера имаме нов Приятел Алегатор, който се надявам да ме защити!
А ето ги и тях в борба с чашата ароматно "Кафенце на Тайните".

З А П О В Я Д А Й Т Е !     


Представям Ви "веган"-ката /каквото и да означава това:

В последно време стана много модерно да си веган. Отвсякъде греят зелени реклами, празноглави телевизионни водещи канят  диетолози, дългогодишни въздържатели от животински продукти, един смешен спортист(винаги!), за цвят, който обяснява, че най-добре да ядеш сурово месо, като за предпочитане да го късаш със зъби, защото нашите прародители как са се справяли без нож. И така. Модерно е. Разбира се, който и вегетарианец/веган да попитате защо е станал такъв, няма да си признае, ще изтърси нещо от сорта: ”Защото не мога да понасям насилието над животните!”, в по-добрия случай,  ще ви цитира Айнщайн или  Леонардо да Винчи. Ако е някоя манекенка,  ще измрънка само : ”Обичам милинките животинки.”.
 
А ето го и Алегатора:
Аlegator  не е aligator - за несведущите!
Нагледната агитация лъже.

Продължават да ме питат какво работя, с какво се занимавам, та за това отговарям (надявам се за последен път):
- През деня се ровя из контейнерите и събирам хартия и джилезо. След работа пиша книги, рисувам и ако ми остане време свиря на пиано и арфа.  

А сега е време за Серозният материал, който днес реших да бъде:  

К О Н Ф Л И К Т Ъ Т
Конфликтът често възниква в ситуации на значителна свобода на словото и зачитане на идеите и не е задължително лош, независимо че сме склонни да го мислим за нещо изцяло отрицателно. Когато чрез него се решават проблемите или се намират творчески начини за подобрение на ситуацията и ако сме сигурни, че не излиза извън контрол, той е полезен. Умелото лидерство и управление водят до преговори вместо до действителни конфликти. Окуражаването на преговорите предполага много умения, от които водещи са способностите за оценяване на личностните типове. Можем да разпознаем:
- Агресивната личност, която е предопределена да спечели сега, без да се интересува от далечната перспектива;
- Подчинената личност, чието единствено средство да упражни власт е като сътрудничи;
- утвърждаващата се личност, която прави всичко възможно, за да победи.
Науката, занимаваща се с конфликтите се нарича конфликтология.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА КОНФЛИКТА
I. Същност на конфликта Социалният конфликт е явно или скрито състояние на противоборство на обективно разминаващи се интереси, цели и тенденции в развитието на социалните субекти, при което субектите на взаимодействие преследващи тези цели и интереси влизат в остро противоречие. Субектът е активната страна, способна да създаде конфликтната ситуация и да повлияе в хода и развитието на конфликтът в зависимост от своите интереси. Докато участникът може съзнателно или несъзнателно да взема участие в него, а може да бъде въвлечен в него /в конфликта/ случайно или пък, ако не иска. Обект на конфликтът е конкретната причина, мотив или движеща сила. В социалния конфликт може да се определят три вида обекти: 1 - Обекти, които не могат да бъдат разделени на части и следователно съвместното им владеене е невъзможно 2 - Обекти, които могат да бъдат разделени в различни пропорции между участниците в конфликта 3 - Обекти, които участниците в конфликта могът да владеят съвместно
II. Различни типове конфликти Възможно е някои форми на конфликт да водят до положителни резултати чрез:
- Окуражаване на тези, които са включени в конфликта, да говорят “лице в лице”, вместо да си клюкарстват “зад гърба”
- Изоставяне на остарели навици и техники за сметка на нови и по-задоволяващи
- Създаване на по-лека работна атмосфера чрез въвеждане на компромиси, така че на изхода всеки да спечели. Това може да се случи, разбира се, само ако на първо място конфликтът бъде правилно ръководен.
Независимо дали изглежда, че конфликтът е за концепция, метод, техника или идеология, той винаги касае хората и техните взаимоотношения. Има много типове конфликти, но всички те могат да се проявяват на едно от следните четири нива:
Вътре в индивида Този конфликт може да има положителен или отрицателен край. Ако конфликтът се разиграва в главата на някого и е относно различни методи за достигане до предложен изход, анализирайки и подбирайки най-добрият метод, това може да бъде източник на изобретения и творчество. В отрицателен смисъл индивидът може да се тревожи дали някои действия, които се очакват от него, са правилни, дали трябва да направи нещо, което е в пряко противоречие с принципите му . Всички форми на вътрешен конфликт могат да причинят временна интроверсия на индивида или обособеност, докато се търси решение. Разликата лежи в изхода. Каквото и решение да се вземе, винаги ще има елемент на незадоволяване. Няма лесен отговор. Всичко, което може да се направи, е да се търси най-доброто решение, което може да се приеме при дадени обстоятелства.
Между двама индивиди Независимо дали този конфликт се появява в работна ситуация или в нечий личен живот, той винаги е разрушителен за отношенията. Не само поради постоянните отрицателни чувства между двамата засегнати, но и защото животът става изключително труден за всеки, който трябва да работи или да бъде в близък контакт с някого от участващите в конфликта или и с двамата. В най-добрия случай човек сътворява едно неудобно ежедневие. В най-лошия другите се хващат, че са взели страната на единия или другия от засегнатите от конфликта хора, така че търканията  се пренасят  между  две противопоставящи се  „ фракции” . Затова трябва да се справяме с такъв конфликт възможно най-скоро.
В екип от индивиди Ако имаме екип от хора, които работят по творчески начин /като обратното на механичен/ , тогава през цялото време ще се появява естествен конфликт на идеите. Ако той се канализира в положителни сесии на мозъчни атаки, тогава ще могат де се въвеждат нови идеи и концепции. Но такива сесии трябва да бъдат водени по контролиран и организиран начин и само в определен момент от време. Това работи добре само докато се отнася за идеите. Когато на арената се намесят личностите, ситуацията става трудна за контрол. Ако това доведе до връжда в екипа, тогава неговата обща работа страда. Когато такива хора са включени в един отдел или в определен проект, най-важното е да бъдат окуражени да седнат около кръглата маса и да обсъдят своите идеи и съмнения, независимо дали се провежда сесия на мозъчна атака. Разговорите на групи от двама или трима души може да доведат до объркване, недоразумения и конфликт. Друго неудобство от дискусиите на дребно е това, че един индивид може да вземе участие в много от тях и в зависимост от своята личност може да бъде за или против всичките.
Между два екипа в една организация Някои организатори активно окуражават конфликтите и съревнованието между екипите и работниците в тяхната организация, като се надяват, че по този начин всеки екип ще работи по-ефективно и ще постига по-големи резултати, докато търси начин да преодолее другия. Това може да действа, ако ситуацията е внимателно наблюдавана, но винаги съществува опасност чувството на конкуренция да стане по-важно, отколкото крайният резултат от работата. Ако това се случи, сценарият трябва веднага да се промени и да се направят усилия да се канализират енергиите на всеки екип в различни направления и особено на онези, които са в най-силна конкуренция. Доведена до крайност и зависеща от личностите на хората, включени в конфликта, конкуренцията между екипите може да доведе до това, че членовете на една група нарочно да съботират усилията на другата поради голямото си желание да спечелят. Първоначално това може да изглежда като една забава между съперници, но ако продъжава дълго, ситуацията излиза от контрол, престава да е забавна и се превръща в разрушително бедствие. Нито едно от тези неща не е от полза на организацията. Най-малкото е загуба на време и усилия, а доведено до крайности, може да причини напълно разпадане на работното място.
III. Причини за конфликт
Всички конфликти, които споменах, се срещат постоянно във всяка организация, но обикновено по толкова неизразителен начин и ефектите са така слаби, че остоват незабелязани. Като имаме предвид тези четири нива на конфликта, можем да разгледаме следните най- чести причини за конфликт:
Конфликт на целите Той обикновенно възниква, когато един или повече хора имат различни цели. Тази ситуация може да се появи поради недоразумение. Може би : не им е казано по едно и също време какво се иска и някои леки вариации във фразата са причина те да интерпретират по различен начин дадената инструкция; обяснението не е достатъчно ясно; личността, която го дава, не е отделила време за въпроси и други начини на обратна връзка; тези, които слушат, са така себепогълнати или нервни, че не могат да разберат това, което се казва. Съпротивата спрямо промените е много обща във всички области на живота, понеже изисква разбираеми усилия. Много хора предпочитат да се придържат към това, което вече знаят, независимо дали разбират, че то не е добро за тях. Не е нужно дълго време, за да се адаптират навиците и нагласите към промяната, ако с постоянство се разяснява ползата от нея. Друга проява на конфликта на целите е когато различни индивиди имат очевидни различия  относно желаната цел. Единият гледа да пази статуквото на всяка цена, докато другия винаги търси начини да прави нещата или наистина се интересува само от това да си свърши работата колкото се може по-добре. Понякога едно подтиснато отрицателно чувство може да причини финни поведенчески промени, целящи да се съпротивляват на промяната на всяка цена.
Конфликт на идеите Поради разлика в подготовката различните хора често интерпретират по различен начин едни и същи думи. Това обяснява защо обратната връзка под формата на перифразиране или задаване на въпроси е толкова важна. Плановете могат да се провалят, задачите могат да не бъдат изпълнени, защото всичко се основава на едно изцяло погрешно допускане. Такива ситуации са причинени не само от двусмислието на езика, но и поради предишния опит на слушащия, поради образователната подготовка, нервноста и бързината, с която той може да приема нова информация. Но тези ситуации най-малкото могат да бъдат предугаждани, а вероятният конфликт - да бъде избегнат. Конфликтът на идеите възниква и когато нов член се присъедини към съществуващ вече екип. Колкото и добре да е обучен този човек, неговите идеи ще бъдат различни по някакъв начин от тези на групата, която е работила заедно. Зависи от това как такава ситуация ще бъде овладяна, но би могло да бъде изключително полезно да се „ инжектира” и една доза ново мислене в групата, която може да е застинала. От друга страна, резултатът може да е опустошителен, ако старите членове на екипа не харесват начина, по който новодошлият изказва своите идеи и решават да се противопоставят по принцип, а не защото идеята няма стойност. Ако се внуше, независимо дали на един индивид или на екип, че трябва да се въведе нов метод на работа, това може да доведе до конфликт. Каквито и да са предположенията, винаги ще има някой, който вярва- правилно или погрешно- че старият начин е по- добър.
Конфликт на нагласите Това е далеч по-труден за разрешаване тип конфликт, тъй като често се отнася до дълбоко вкоренени чувства и мнения на един или повече индивиди в групата. Тези чувства и мнения могат да имат политически, културен, расов или полов произход и да са част от вярванията не само защото са убедени в тяхната правота – те просто немогат да разберат защо някой друг не вижда нещата по същия начин, по който ги виждат те. Хората определено нямат намерение да се променят и ще демонстрират силна съпротива към всеки, който се опитва да ги принуди да направят това.
Конфликт на поведението Той възниква, когато един или повече хора се държат по начин, който другите намират за неприемлив. Най-често един индивид е във фокуса на отрицателните чувства, макар че понякога същата ситуация може да се появи, когато цял екип в група от екипи става затрудняващ или обструктивен.
IV. Конфликти в общуването Конфликтите са неизбежни в общуването „лице-в–лице“. Те отразяват несъгласията и непримиримостта между аза и другия.
Конфликтите се основават на няколко вярвания: 
-другият иска да ме ощети 
-другият не иска да ме разбере или не може да ме разбере 
Основното вярване, което поддържа конфликта е, че собствените и чуждите желания и цели са несъвместими.
Конфликтите откриват наличие на:
- противоположни интереси и цели
- интенции на навреждане
- навреждащи действия
Конфликтите могат да се породят от : -  изкривявания в разбирането
-  изпитваният гняв, враждебност, отвращение, презрение, разочарование
-  фрустриране на потребностите и засягането на самоуважението
-  неизпълнените обещания и неосъществени очаквания
-  ангажиране с действия, несъвместими с ценностите 
-  ограничаване на възможностите за самоосъществяване
Конфликтите имат не само разрушително влияние.
Чрез силата на конфликта се засилва:
-   осъзнаването на трудностите в общуването и на моето място в тези трудности
-  осъзнаването на необходимостта от помяна
-  осъзнаването на ценността, с която се откриват отношенията 
-  осъзнаването на възможността за различно осмисляне на несъответ-ствията, които стоят зад сблъсаците
-   самоосъзнаването  

V. Разрешаване на конфликтите
1. Условия за разрешаване на конфликтите
Когнитивни условия Разбирането на гледната точка на другия е основополагащо за разрешаването на кофликтите, защото задава: - Осмисляне, което доближава до чуждата гледна точка; доближаването открива другия в хоризонта на ценността - другия не е срещу мен, което подтиска различните предразсъдъци и изкривявания; другият се открива като друг, който също е открит и доброжелателен; чрез заставането на гледната точка на другия аз осъзнавам, че моите потребности, цели, интереси не са противоположни на чуждите потребности, че дрегият е като мен. Осмисляне на несъгласията като преодолими - различията, незачитанито, неразбиранията могат да се преодолеят, различията не изключват съгласието  Осмисляне на възможността да се изгради интерперсонална смислова рамка, осигуряваща осмислянето на ситуацията – изграждането на рамка, която е споделена, създава възможност за припокриване на идеите, целите, намеренията, очакванията, както и за  приписване на положителни черти на другия  Осмисляне на постъпките чрез смисли и метасмисли; в контекста на взаимодействията взаимните осмисляния зависят не само от знанията, които Азът и другият имат за себе си, но и от споделените знания - знания, които Аз имам за знанието на другия; осмислянето на постъпките и на различните послания, с които другият засвидетелства за себе си, се основава на знанието, което Азът има за знанието, което другият има; разбирането зависи от това, което Аз знам, от това, което знам, че другият знае, открива възможност за преодоляване на неразбиранията.
Разбирането, основано на заставането на гледната точка на другия, създава: - възможности за ограничаване на защитните действия - възможности за увеличаване на отстъпките - възможност за редуциране на ситуациите, които са неразрешими - възможности за редуциране на недоверието - възможност за редуциране на противопоставянията, пренебрегва-нията, несигурността, подозрителността, незачитанията - възможности за трансформиране на атрибуцирането- атрибуцира-нето на вътрешни причини отстъпва на външните Заставането на гледната точка на другия предпазва от разлечни изкривявания в оценяването на другия. Ние сме склонни: да надценим собственото ни разбиране за това как другите ни разбират; да надценим обясненията на чуждото поведение с вътрешни причини; да вярваме, че собственият ни провал ще е оценен сурово, че другият не би бил благосклонен и изпълнен с емпатия; да изпитваме страх как ще бъдем оценени – дали ще бъдем негативно оценени.Антиципирането на негативните оценки може да породи срам, страх, тревожност, параноя. Съществуват няколко изкривявания, които със сигурност засилват конфликтите и които се преодоляват чрез разбирането:  -за предчувствие - разбирането в случая редуцира неизбежността чрез откриване на друга възможност   - за потвърждаване - разбирането предпазва от избирателно търсе-не на потвърждение, кото насочва към различни аргументи   - за търсене на доказателства, потвърждаващи собствените пред-виждания - разбирането ограничава този процес чрез насочване към други доказателства   - за различие - разбирането ограничава наблягането върху различията в целите, намеренията, очакванията...   - за надценяване знанията на другия - Аз вярвам, че другият знае това, което Аз знам- разбирането ограничава това вярване    - за подценяване знанията на другия - Аз не вярвам, че другият може да знае това, което Аз не знам - разбирането също ограничава това вярване. Обикновено в изкривяванията доминира надценяването на собственото или чуждото знание; това създава допълнителни илюзии за „ несложност” , което игнорира разбирането на другия, създава необоснована увереност в собственото разбиране, с което се ограничава креативността в решението на конфликта. Разбирането влияе  върху  решаването  на  конфликтите  чрез засилване: чувствителността  към  проблемите;  чувствителността към алтернативни решения; чувствителността към средствата, които довеждат  докрай  решението /осмислянето  на  последователността  от действията, трудностите/ ;  чувствителността  към  последиците /осмисляне на възможните последици от собствените и чуждите действия/ ; чувствителността към причинността /осмисляне на връзките между собствените и чуждите чувства, между собсвените действия и чуждите чувства.../.
Мотивационни условия Осъзнаването на различието в разбиранията не е достатъчно за разрешаване на конфликтите. Разрешаването на конфликта трябва да има смисъл за АЗа – дори и изложена на изпитание, връзката трябва да се открие като „ценна-за–мен“.  Съществуват няколко нагласи, които са необходими за разрешаването на конфликтите: - Нагласа на емпатия – открива възможност за преживяване на ситуацията така, както е преживяна от другия, за разбиране на ситуацията със смисъла, с който се открива на другия, емпатията ме предпазва от патологичния дискурс, който е неизбежен при разбирането на другия като враждебен друг – враждебността към другия открива различията като непреодолими и превръща ситуацията в неразрешима; чрез емпатията Аз осмислям непреодолимостта като преодолимост, неразрешимостта като разрешимост. - Нагласа на приемане – открива възможност за признаване на различията – конфликтът действително съществува; приемането на другия се превръща в условие за самоприемане и самоосмисляне; при конфликтите Аз съм склонен да обвиня другия – другият със своите действия, черти, характер е виновен за ситуацията; чрез приемането моето разбиране за ситуацията и за мен самия се трансформира, Аз започвам да осъзнавам своя дял от конфликта, какъвто от мен е причинило конфликта; чрез приемането Аз откривам другия в пространството на близостта –другият не е зложелателен, изпълнен с враждебни интенции. - Нагласа на доверие – открива възможност да възприема другия в това, че може да участва в откриване на решения, които не са ощетяващи. - Нагласа на уважение – засвидетелства признание на другия, несъгласието не отнема ценността на другия. Тези нагласи ограничават избягването, омаловажаването, обвинението, премълчаването, уязвяването, отричането, отхвърлянето – действия, затрудняващи разрешаването на конфликтите:
Избягването може да бъде физическо, аз напускам мястото, или ментално, във въображението Аз съм на друго място.Менталното избягване може да е емоционално или мисловно обсъждане, което е абстрактно и изключва разбирането и решаването на конфликта; представяне на конфликта като неконфликт,отказът да се коментират несъгласията, различията в разбиранията е също форма на избягване.
Омаловажаване – Избягването на конфликта става, като не му се придава значение. Омаловожаването може да се изрази чрез хумор, сарказъм, пародиране.
Обвинения – Избягването на несъгласията става чрез обвиняване на другия и отхвърляне на собствената отговорност – другият със своите постъпки е виновен за възникналите несъгласия.
Премълчаване – Мълчанието може да се прояви в различни форми: оттегляне в себе си, затваряне...; в тези случаи е изключена възможността за осъзнаване на чуждите доводи; премълчаването може да е насочено и от уязвяването – напомнянето на причиненото в миналото нараняване не само не разрешава конфликта, но може и да създаде конфликт.
Уязвяването става чрез връщане към миналото – към стари прегрешения, слабости... Напомнянията обаче могат да ожесточат другия и да засилят различията още повече.
Отричане – Несъгласията се отричат, като се представят като следствие от мисленето на другия – разколебаването създава предпоставка за отстъпване, за съмнение в своята правота.
Отхвърляне – Другият е заплашен с изоставяне, поведението е студено и изразява стремеж за сломяване на другия.
Принуда – Отстраняването на несъгласията става с използването на сила – емоционална или физическа; изправен пред заплаха от насилие, другият е принуден да отстъпи.

2. Стратегии за решаване на конфликтите При решаването на конфликтите могат да се използват две стратегии: - Неощетявящи – АЗът и другият са взаимно удовлетворени от решението, връзката е открита за развитие. - Ощетяващи – АЗът и/или другият са неудовлетворени, връзката не е открита за развитие и е изпълнена с компромиси. АЗът се самоосъществява в пространството на събитийността. Самопреодоляването и самоосъществяването могат да се обективират във формите на заедността – Аз постигам себе си, като преодолявам себе си чрез другия. Развитието на заедността е модусът на развитието на Аз и другия. Моето развитие, като самоопределяне,като развитие на моя Аз е развитие на Аз и другия. Преобразуването на събитийността, в която Аз и другият не са същите, е преобразуване на мен самия. Преосмислянето на моето съществуване е неделимо от съ-съществуването. Моето самоопределяне е самопреодоляване на Аз и Ти. При това самопреодоляване Азът и другият не са ощетени и отчуждени. При това самопреодоляване Азът и другият не са ощетени и отчуждени. При взаимната участност в самопреодоляването Аз и другият сме в автентичното си съществуване. Рационализирането на избора да избягам от себе си изтласква както вината за другия, така и вината за мен. Моето не-истинско битие вече е оправдано от мен. Как би изглеждала ситуацията, когато Аз съм останал при другия в не-истинския модус на битието, като съзнателно съм избрал само – ограничаването? Оправданията на този избор препращат към позовавания на компромиса. Основното вярване е съвместният живот – животът с другия изисква жертва, отстъпване от себе си, Аз не трябва да предавам другия, Аз не трябва да оставя другия в неизбежната самота, в която ще се озове, Аз не трябва да го оставя съкрушен, захвърлен, объркан. Тези вярвания могат да се допълнят с позовавания на миналото – имали сме много хубави мигове заедно, имаме много общи неща, сега това си е отишло, но това е животът – всичко макар и бавно, неумолимо си отива. Компромисите могат да бъдат оправдани и чрез слабостта на другия – другия заявява решително, че държи на заедността, че изпитва обич, че не може да си представи своя живот без мен, или чрез примирението и прехвърлянето на отговорността за заедността изцяло върху мен и моя избор. Компромисът по отношение на мен самия в действителност е невъзможен. Компромисът е само форма, чрез която Аз се отказва от себе си, примирява се със себе си и с това признава пред себе си своята не-самоосъщественост. Азът започва да живее под-себе си. Дали осъзнава, или не-осъзнава отдръпването от себе си, Азът вече не е действително себе си. Това не-себе си може да се преживее с примирение – Азът бавно забравя зя себе си, за това, което е мечтал да стане, като отдалечава от себе си всичко, което би му напомняло за автентичността, или с негодувание към себе си, с разочарованието, че се е отказал да бъде себе си. Компромисът по отношение на другия също е невъзможен. Бягството от себе си е и бягство от другия. Част от мен остава при другия. Аз ставам различен от себе си. Между аз-за-себе-си и аз-за-другия се появява разрив. Аз започвам да живея в пространството, в което няма място за другия. Моето отношение към другия може да бъде: - съжаление – слабостта на другия се превръща в задължение, Аз съм призован да се грижа за другия, да съм при другия, независимо че другия ми е чужд. - безразличие – Аз съм при другия, но нищо в другия не ме затрогва. - ненавист – лицето на другия събужда в мен спомена за моята не-осъщественост, изпълва ме с непоносимост, всичко в другия ме дразни и Аз започвам да изпитвам с времето засилваща се ненавист. Понякога компромиса се схваща като предоставяне на възможност на другия да направи нещо различно за себе си. Моята неудовлетвореност от себе си се превръща не само в предизвикателство за мен, но и в предизвикателство за другия – другият избира не само да бъде с мен, но и да ме последва в моите търсения на самия мен, на нова перспектива, надежда, смисъл на живота. Другият избира да се промени, за да се запази заедността, да се възроди в нова форма. Това е възможно, но по-скоро се случва обратното – моят опит за промяна се посреща с неразбиране, с неодобрение или с безразличие – другият не изисква нищо от мен, защото не изисква нищо от себе си. Разположен в по-голям времеви хоризонт, компромисът не запазва заедността, в много случаи даже отнема възможност за самопреодаляване или изграждане на нова заедност. Времето не открива перспективи, а отнема перспективи; възможностите започват да се ограничават. Времето, дадено на Аза и другия, е отминало, миналото става единственият залог за настоящето и бъдещето, но когато разривите станат големи, тогава миналото, което се открива на съзнанието чрез спомените, вече нямат власт и потъва в забвение. Остава само бледния спомен и празнотите в изживения с другия живот. В действителност привидно щадящото отношение може да се окаже във времето не по-малко не-щадящо и не по-малко разрушително. Ирационалното вярване в компромиса е, че другият е винаги открит за промяна, че нещата ще се оправят с времето, че времето изглажда различията. В действителност нещата не се оправят с времето, примирението не е решение, разривите неусутно ще се задълбочават, докато твърде късно Азът разбере за непоносимостта на ситуацията, когато другият започва да ме дразни дори само със своето присъствие. Заключение Обикновено в социалната психология конфликтът се свързва с междуличностните трудности и вътрешноличностните преживявания и кризисни явления. Конфликтът в повечето дефиниции се представя като противоборство на нещо с нещо. Той е активно неприемане на чуждите идеи, методи и модели на поведение. Конфликтите трябва да се възприемат като съвършено нормално явление, коетосъпътства вътрешния живот на хората и техните взаимодействия. Преживяванията на различните конфликти е мъчителен процес с редица негативни психични /ревожност, неувереност, агресивност, апатия, депресия и др./ и физиологични /намалена работоспо-собност, повишено кръвно налягане, нарушаване на сърдечната дейност, безсъние, липса на апетит, гастрит, язва и пр./ последствия за личността. Това обаче е част от нейния живот и затова хората, които преживяват или са преживели тежки конфликти, не бива да се възприемат като неудачници. Защото това е предпоставка за много беди в тяхното бъдеще. Възможно е конфликтът да не е най-добрата форма на човечеството, но той не трябва да се възприема като някаква патология или аномалия. Конфликтът е нещо нормално. Продуктивността на конфронтацията произтича от факта, че конфликтът води до изменение, изменението води до адаптация, адаптацията води до оцеляване. Следователно линията е: конфликт–изменение–адаптация–оцеляване. Така конфликтът престава да се възприема като заплаха, а се превръща само в сигнал, който показва, че трябва да се промени нещо. Ценността на конфликто е в това, че той предотвратява закостеняването на системата и открива пътя на иновацията. Конфликтът е стимул за промени, това е призив, изискващ творческа реакция.
Конфликтът не може да бъде и управляем, при това да е управляем по такъв начин, че неговите негативни, деструктивни последствия могат да бъдат минимализирани или елиминирани, а конструктивните му възможности – усилени.Това означава, че конфликтът е нещо, което може и трябва да се работи.


А това клипо е просто... стрхотно:



Не преставайте да се усмихвате!
Рей