
Прочетен: 5067 Коментари: 23 Гласове:
Последна промяна: 11.08.2013 16:40


Днес не е специалният ден за Прошка, но аз ще драсна два реда за това. А, ако Вие сметнете за угодно вам, то можете да доразвиете кратичките думи, които ще напиша. Можете да го направите както и където решите. Тук, в коментар - било то с някакво мнение, цитат, клип... Ваша воля. За мен важно - за Вас... "никаква идея".
„Слабият не може да прости. Опрощението е качество на силния!”
Махатма Ганди
Има ли някой от вас който да не е грешил? Има ли някой, който да не е допускал грешка спрямо другиго? Мисля, че всички ще се съгласите с мен, че не е имало, няма и няма да има такъв човек на света. Затова и съществува Прошката. Ако нея я нямаше, то тежеста, която носим щеше да е тлкова голяма, че просто не би било възможно да живеем с нея. Ако ние не можем да прощаваме, то просто сме обечени да живеем в миналото и да не можем а приемем настояшето, нито да вкусим пълноценно от бъдещето.
„Слабият не може да прости. Опрощението е качество на силния!”
Казаното от Махатма Ганди е вярно, но всяко нещо си има граници. Когато прощаваш на определен човек за грешката му многократно, той вече знае, че дори да направи грешка тя ще му бъде простена и това изкривява въобще дори идеята за прошката. Но има и нещо друго: прощавайки на човек, който не оценява жеста и поредната прошка, то самата прошка води до отрицателен краен резултат. Тоест и прошката като всяко нещо си има своите положителни и отрицателни страни. Не всеки умее да прощава. В днешно време хората не оценяват прошката, но още по лошо е, че си дават сметка за направената грешка от тях, но не я признават. Прошката е важен акт, защото се дава на човек, който не искаме да загубим. Тя е жест към човек на когото разчитаме и искаме да е с нас и да ни подкрепя в трудни моменти. Няма човек, който да се е научил да не прави грешки. Точно заради това трябва да се научим и да умеем да прощаваме. Но да простиш не означава да забравиш. Има неща, които няма как да подминеш и да забравиш, но човек трябва да намира сили, защото животът много често ни поднася изпитания и ние трябва да умеем да се справяме с тях и точно прощаването е едно от тези предизвикателства. Затова е важно да се научим да прощаваме. Защото прощавайки се отказваме от негативната нагласа към този, на когото даваме прошката и в Душата ни настъпва покой и хармония. По този начин ние прогонваме породилите се в следствие на обидата или друг някакъв негативен акт от отсрещния неприязън или гняв. Много често хората бъркат, че прощаването е акт на милосърдие спрямо сгрешилия. Според мен това не е така. Ние прощаваме, за да освободим себе си и покажем, че сме морално извисени. Защото да простиш изисква сила. Сила да се отречеш от егоистичната мисъл, че ти си прав и да влезеш в кожата на обидилия или наранилия те. По този начин полагаш и грижа за емоционалното и психическо здраве и на двамата, освобождавайки себе си от гнева, а него от угризенията.
Така, че скъпи Приятели… Тези които са ме обидили някога…
Тези, които ще ме обидят тепърва…
АЗ ВИ ПРОЩАВАМ! – ПРОСТЕТЕ СИ И ВИЕ!
Не преставайте да се усмихвате! Рей
------------------------------
• Най-голямата грешка е да не поправяш старата си грешка. - Конфуций
• Никога не греши само този, който нищо не прави. - Теодор Рузвелт
• Грешка е да се вземе едно решение прекалено рано, както е и грешка да се вземе твърде късно.
Най-голямата грешка е обаче никога да не се вземе решение! - ген. Джордж Патън
Живял някога юноша с много лош характер. Той постоянно се карал със своите близки или обиждал приятелите си. Баща му дълго мислил как да му помогне и накрая му дал едно чувалче с пирони, заръчайки му да забива по един пирон във вратата на двора всеки път, когато загуби търпение или се скара с някого.
Първият ден синът забил 37 пирона във вратата. През следващите дни забитите пирони намалявали. Момчето разбрало, че е много по-лесно да контролира себе си, отколкото при всеки свой изблик да забива пирони.
Дошъл денят, в който младежът не забил нито един пирон във вратата. Доволен от себе си, отишъл при баща си и му съобщил радостната новина.
Този път бащата му дал нова задача - да изважда по един пирон от забитите във вратата при всеки случай, в който успее да запази самообладание.
Дошъл и денят, в който синът извадил и последния забит пирон. Тогава баща му го завел до вратата и му казал:
- Сине, всичко това е прекрасно, но виж колко дупки останаха във вратата. Толкова рани си оставил в душите на хората, които си наскърбил. Време е да им поискаш прошка.
/притча/
Спокоен неделен ден Ви пожелавам!
http://www.youtube.com/watch?v=Jo_j6NAg2pk
http://www.youtube.com/watch?v=A6silrtGBT8
http://www.youtube.com/watch?v=GtE9LtuCt4I
Рей
http://dox.bg/files/dw?a=eb12850084
Човешко е да се прощава!!!
Но понякога ,дори да простиш ,не можеш да забравиш ... И раната от ножа ,забит в гърба ти , продължава да кърви със същата сила,и болката е все така пареща ...
И все пак ,трябва да се прости...защото само така можеш да получиш спокойствието ,което жадуваш....
Човешко е да се греши!!!
Човешко е да се прощава!!!
Но понякога ,дори да простиш ,не можеш да забравиш ... И раната от ножа ,забит в гърба ти , продължава да кърви със същата сила,и болката е все така пареща ...
И все пак ,трябва да се прости...защото само така можеш да получиш спокойствието ,което жадуваш....
ПРОСТЕТЕ МИ И ДА ВИ Е ПРОСТЕНО
Да обясняваш на хората, че си, значи, не си!" Маргарет Тачър.
11.08.2013 11:09
Нещо повече, ако може изобщо да не ми се сърдят. :)
Много ми допадна написаното от miaa, на нас, дамите трябва да ни се прощава!!!
:)))))))))))))))))
Усмихнат ден от мен.
Усмихна ме, ама така широко с този линк, че въпреки, че в просъница го слушах направо ми го избродира като емблема на гърдите.
Благодаря за което!
Ето, предоставям бродерията на всички малки и големи птички:
http://dox.bg/files/dw?a=c12b469954
Рей
http://vbox.7/play:7cc6d7c284
Няма да ме оставите да си доспя - то се е видяло!
Притчата съм я писал в един пост за Приятелството...
Не бях попадал на клипа, който е страхотен!
Благодаря за него, Хло, и отивам да го монтирам в настоящия пост.
Рей
Мъдри Жени сте Вие, ей!
Казвам го не на шега.
Знаете, че Ви ценя, уважавам и обичам.
Но на Вас никога не ще простя, защото мъдростта Ви не би допуснала да има нужда от Прошка!
Благодаря за което!
Рей
PS for Вал: Никакви сълзи на Крис, ей - просто прости и се радвай!
11.08.2013 19:36
Харесах Ви още на първи прочит и не съм се излъгала.
Много сте готини всичките.
Едно поздравче за магична неделна вечер, което не е по темата, но пък дано Ви донесе приятно усещане, че всичко Ви е простено.
http://www.youtube.com/watch?v=hy0pZ_JvL4k
(Брита)
Благодаря ти за вниманието и споделеното мнение.
Съответно сутринта ще има едно традиционно кафенце специално за теб - така посрещаме тук откритите и готини хора, които ни навестяват.
Отговарям на коментара ти последна, просто защото така се случи, няма нищо преднамерено.
Успехи!
Рей
Освобождаващо е да простиш и да бъдеш опростен. Какво по- хубаво от това да живееш в мир с околните и със себе си?!
Да се обичаме и да си прощаваме!
Никога не съм те виждал да сияеш толкова силно...
Никога не съм виждал толкова много мъже да те питат, дали искаш да танцуваш...
Никога не съм виждал роклята, с която беше облечена...
Или че най-съществената част, е твоята коса. Бил съм сляп!
Дамата в червено танцува с мен, буза до буза...
Няма никой друг, само аз и ти - Където искам да бъда...
Но едва познавам красотата до мен.
Никога няма да забравя начина, по който изглеждаше тази нощ!
Никога не съм те виждал толкова великолепна, както тази вечер...
Никога не съм те виждал да сияеш толкова силно, беше удивителна!
Никога не съм виждал толкова много хора, да желаят да бъдат до теб...
Когато се обърна към мен и ми се усмихна, спря дъха ми...
Никога не съм изпитвал подобно чувство...
Чувство на пълна и съвършена любов, както тази вечер!
Дамата в червено танцува с мен, буза до буза...
Няма никой друг, само аз и ти - Където искам да бъда!
Но едва познавам, красотата до мен...
Никога няма да забравя начина, по който изглеждаше тази нощ..
Начина, по който изглеждаше тази вечер...
Никога няма да го забравя начина, по който изглеждаше тази вечер...
Дамата в червено - Дамата в червено - Дамата в червено
Ето един друг вариант от мен:
http://www.vbox7.com/play:607af831
Поздрави!
Рей
Добре го каза:
"Да се обичаме и да си прощаваме!"
http://www.youtube.com/watch?v=kf0HYeQp760
11.08.2013 21:46
Толкова много мъдрост сте изписали тук, че просто за нас, закъснелите не е останало какво да добавим.
Затова може би да поискам прошка от тези от Вас, които евентуално съм засегнала и да поздравя всички Ви с един клип, който макар и не по темата се надявам да Ви достави удоволствие.
http://www.youtube.com/watch?v=ZRip9M3qb-Q
Лея
Човешко е да се прощава!!!"
Разреши ми малко да те корегирам, Таня, и ми прости за това:
Човешко е да се греши!!!
БОЖЕСТВЕНО е да се прощава!!!
Така, че, прошката ни доближава до Боговете.
Нека се стремим да бъдем по-близо до тях.
Рей, благодаря за сътрешните глезотии, не успях да се възползвам - бях на работа, но си запазвам правото за следващ път...
Защото твърде много са случаите, когато грешките са непоправими. Тогава прошката се прави чрез наказание...
В други случаи несправедливо наказаният няма възможност да прости. Един краен пример. Как гилотинираният заради съдийска грешка ще прости и на съдиите, и на палача си? Или, как ще простиш на човек, осъзнал колко и какви бели ти е направил, поради което повече не смее да ти се мярка пред очите?
Не е ли демагогия да простя на оня, който стреля по мен с шмайзер и промени живота ми? Или да простя на онази партийна секретарка, която провали моята научна кариера?
Според мен, трябва да се прощава за бели, които са поправими. Трайните травми и престъпления не могат да бъдат забравени. А това, че не си склонен да отмъщаваш или не можеш да го сториш, или не виждаш смисъл да се връщаш назад, не означава, че си простил. Имам предвид всички грешни души за тази агония, наречена преход, в т. нар. българска територия.
Спирам. Спирам с един добре известен лаф: "Дума дупка не прави, но за дума се гони до дупка."
Нежните души, взели участие в този постинг с коментари, не могат да променят традиционната нагласа, ширеща се в човешкото общество от памтивека.
С поздрави от стария телескоп "Пи-ер", който е сигурен, че дори да се наспи, няма да промени мнението си по темата.
Тъкмо ти правех реклама пред една надявам се нова наша събеседничка.
Агейн интелектуалка.
Доктор на икономическите науки.
Живееща от повече от десетилетие в чужбина.
Разрастваме се Приятелю, разрастваме се.
Благодаря на това, че все готини хора се навъртате наоколо и това няма как да не води до съответните положителни резултати.
Е... естествено се намират и разни елементи, които се изказват дори в изрични постове нелепо, без дори да ни познават, но това си е за тяхна сметка - ние, както съм казал, знаем кои сме, откъде идваме, накъде отиваме, и най-вече как вървим по Пътя.
Радвам се, че си тук, готов за нови подвизи.
Добре си ни дошъл!
Рей
Но съвсем друго е убийството, примерно, жестокостта над деца, гаври, насилие... Трудно е!
Къде е границата?!
И все пак...
"Свободата в простия акт на прошката ни спестява разходите по гнева и високата цена на омразата. Когато се научим да прощаваме, издигаме се над онези, които са ни оскърбили или натъжили." (Лангстън Хюз)
Не зная обаче как да се разправям с Рей Бредбъри! Запали ни чергата и сега ни оставя сами да гасим огъня. Ни дума, ни вопъл, ни стон, както е казал поетът. Окото му не мигна, че аз оспорвам призива да прощаваме безразборно...
Ей, Рей, за наказание, като излезнат тиквите, трябва да свариш най, най-голямата, някоя Гинес-рекордьорка, да я полееш с билков мед и да ни поканиш на трапеза. Ако нямаш време за целта, то поне посъбери малко рецепти за тиквени ястия. Ние, например, се научихме от дъщеря ни да правим супа от тиква с масълце в нея. "Научихме" не е точната дума. Леля ти Лида я готви, а аз я ям, като примижавам благодарно...
Друг смята, че прошката е слабост, която не бива да се проявява в никакъв случай.
Едни смятат, че като прощават на другите, им правят суперуслуга...
Има и такива, които прощават винаги и на всички с усмивка на лицето си...
Да се прости ще е по-лесно, ако човек се постави на мястото на другия, ако се постарае да разбере какво е мислил той и какво е чувствал в онзи момент, и направи сравнение на своите мисли и чувства с неговите. Много често усещанията съвпадат. И тази близост в усещанията дава основание за прошка. В края на краищата, днес прощавам аз, утре на мен ще простят. На тези взаимни отстъпки и компромиси се гради нормалният хармоничен живот.
